bgen

За Клиенти

Вход



Начало Продукция
Продукция
Ябълки Печат Е-поща

 

Характеристики:

Според Библията ябълката е символ на познанието, според Омировата „Илиада” това е плодът на красотата (трофей, за който се счепкали богините Афродита, Атина и Хера), а за съвременните диетолози – еликсирът на доброто здраве. Действително само една ябълка дневно може да ни предпази от много болести, а в процеса на ферментация полезното действие на този плод се засилва няколкократно.

По една ябълка на ден за здраве, е казал народът и надали е случайно. Повечето полезни вещества на ябълките флавоноиди, витамин С и пектин, се намират в кората и месестата част непосредствено под нея.

Ябълките съдържат дълъг списък фитонутриенти, които действат като антиоксиданти и поддържат здравословното състояние на сърцето ни. За да се възползваме максимално от тях е важно да ги приемаме с кората им. Естествено тъй като тя е изложена на външните въздействия, Ви препоръчваме да купувате професионално отглеждани ябълки, да ги почиствате старателно преди консумация с цел минимизиране на нежеланото влияние от различни потенциални замърсители.

Наред с антиоксидантите и диетичните фибри, съдържащи се в ябълките, флавоноиди са третата причина тези плодове да бъдат включени в една добра поддържаща сърцето диета.

Макар и в не толкова задълбочени изследвания, в сравнение с тези, касаещи здравословното състояние на сърцето, ябълките изскачат и в проучвания, отнасящи се до риска от рак. Редуцираният риск от рак на белите дробове при жените се свързва с ежедневната консумация на ябълки. Всъщност когато става въпрос за поддържане здравословното състояние на белите дробове, ябълките се появяват на първо място сред плодовете и за разлика от грейпфрутите, или въобще от цитрусовите плодове като цяло, те по забележителен начин редуцират риска от астма например.

Не считайте, че ябълките са по-малко специални в сравнение с по-екзотичните и по-малко разпространени консумирани плодове. Те със сигурност не са!

Ябълките комбинират флаваноиди, фибри и антиоксиданти по уникален и несравним начин. Доказано е, че ябълковият сок е изключително полезен, като по-мътния, съдържащ и власинки, е за предпочитане пред бистрия. Максималната полза от ябълките обаче се крие в консумирането им като цял плод, а ключовите им предимства се извличат чрез консумирането на три средно големи ябълки на седмица.

Сортове:

Златна превъзходна е много популярен в цял свят сорт ябълки. Сортът е създаден през 1890 г. във Вирджиния (САЩ). Сортът дава едри, жълти, сочни и сладки плодове, които узряват до средата на септември. Подходящ е за термична обработка, приготвяне на десерти, сладка и пюрета.

Червена превъзходна е американски сорт ябълка, създаден през 1868 г. в Айова, САЩ. Внесен е в България през 1933 г. Плодовете са едри (ср.т. 170 г.), продълговати до закръглено конусовидни, с ясно изразени ребра, светложълти с тъмночервен руменец до карминено червени. Узряват през втората половина на септември. Плодовото месо е жълтеникаво, малко хрупкаво, плътно, нежно, сочно, приятно кисело, ароматно, с много добри вкусови качества.

Грени смит плодове на сорта Грени Смит са едри до много едри, с маса 180- 200г и имат закръгленоконусовидна до плоскокръгла правилна форма. Беритбената зрелост на плодовете настъпва през втората половина на октомври. Сортът е подходящ за съхранение.

Фуджи плодовете на сорта ябълки Фуджи са средно едри до едри, със сплеснатокълбовидна до кълбовидноконична форма, често наведени, с несиметрични половинки, но добре изравнени по едрина. Подходящ за съхранение.

Бребърн червените плодове, с отчетливи зелени шарки, идват от далечна Нова Зеландия. Трайни, ароматни, сладко- кисели и хрупкави, тези ябълки са чудесни както пресни, така и след топлинна обработка, тъй като парчетата запазват вкуса и формата си.

Гала е сорт червени ябълки, получени при кръстосване на сортовете Кийдс Ориндж Ред и Златна превъзходна. Тази разновидност е създадена през 1920 г. в Нова Зеландия и днес е една от най-често произвежданите. Плодовете на Гала са по-скоро малки, червеникаво-оранжеви, често се забелязват вертикални линии по тях, устойчиви са на удари, на вкус имат съвсем лека кисела жилка.

 

 
Круши Печат Е-поща

 

Характеристики:

Крушата някога е наричана „подарък от боговете“. Плодовете на крушата са сочни и сладки, с мека маслена и донякъде зърнеста текстура, бяла до оцветената в кремаво вътрешност. Крушите са добър източник на диетични фибри, витамин С, мед и витамин К. Витамин С стимулира белите клетки да се борят с инфекциите, като директно убива много бактерии и вируси, и регенерира витамин Е. С приема на една сочна круша на ден, Вие ще приемате и 11.1% от дневната стойност на витамин С, и 9.5% от дневната стойност на мед. Изследвания показват, че антиоксидантите витамини А, С и Е са изключително важни за доброто функциониране на очите ни.

Фибрите, съдържащи се в крушите, понижават високите нива на холестерола, което е изключително добра новина за хората, изложени на риск от атеросклероза и диабетични сърдечни болести.

Доказано е, че плодовете, богати на фибри, предпазват от рак на гърдата жените в периода след менопаузата. Такива плодове са ябълките, сливите и крушите.

Крушите се смятат и за плод, на който не са присъщи развиването на алергии. При въвеждането на плодове при бебетата този плод е препоръчителното начало.

Сортове:

Вилямова масловка или Бартлет е английски сорт круша.

Най-старите сведения за сорта "Уилямс Крист" са от Англия и датират от 1770 г. През 1816 г. англичанинът Ричард Уилямс за първи път представя сорта пред Лондонската организация по отглеждане на овощни и градински култури. Ричард Уилямс прави сорта известен и съдейства за неговото разпространение, затова сортът носи неговото име. След 1828 г. сортът се разпространява през Франция из цяла Европа.

Внесен е в България през 1910 г. от Австрия. Дървото е умерено растящо, с широка пирамидална корона, родовито.

Плодовете му са средно едри до едри, продълговато крушовидни, сламесто-жълти, откъм слънчевата страна с червеникав до кафеникав загар. Узряват в началото на септември. Плодовото месо е жълтеникаво с белезникав оттенък, нежно, топящо се, сладко, сочно, силно ароматно, с приятна киселина и отлични вкусови качества.

Червена Вилямова масловка плодовете узряват през последното десетдневие на август. Те са много едри и приличат на плодовете на Вилямова масловка, но са по-удължени и виненочервени. Плодовото месо е нежно, ароматно и с много добро качество.

Абат Фетел този сорт е изключително разпространен във Франция и Италия. Плодовете са му едри до много едри - около 180 гр, но често достигат и до 200-300 гр, най-често кратуновидни, несимитерични. Месото е белезникаво - кремаво, сладко, роматично, полутопящо се с добро качество.

Деканка на комисията плодовете са много едри, късокрушовидни, слабо несиметрични, бледожълти с ръждиви петна и точки. Месото е сочно, топящо се, сладко и ароматично. Придобиват беритбена зрелост през третото десетдневие на септември. При хладилни условия се съхраняват до края на декември - началото на януари.

 

 
Кайсии Печат Е-поща

 

Характеристики:

В средата на лятото зрее един от най-свежите и сладки плодове срещащи се по нашите географски ширини. Това са обичаните от малки и големи кайсии.

Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на надморска височина 4000 м. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението ѝ през Персия, Армения, Мала Азия, едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския полуостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.

Кайсията е добър източник на витамин A и витамин C. Поради високото съдържание на калиеви соли кайсията спомага за бързото отделяне на вода от организма. Препоръчва се консумиране както на пресни, така и на сушени кайсии при сърдечно-съдови заболявания. При децата кайсията стимулира растежа и влияе добре на развитието на костната система. Не се препоръчва плод или дори сок при хронични колити.

Едно от най-важните характеристика за кайсиите това е високото съдържание на витамин А (провитамин А). Този витамин има важно антиоксиданти свойства. Този витамин е препоръчителен за хората, които работят често с компютри или прекарват много време пред книгите, защото укрепва зрението, подобрява функцията на зрителния нерв, участва още в състава на зрителния пурпур, образуването на кожата и лигавиците.

Изследвания доказват, че този жълт летен плод съдържа голямо количество витамин Ц. Този витамин е също естествен антиоксидант. Лекарите и фармацевтите посочват имено витамин C като най-важния витамин за укрепване на човешкото здраве и за предпазва от вредното действие на свободните радикали.

Добре узрелите кайсии са добър естествен източник на минерали. Добре представени са - калий, калций и магнезий. Съдържанието на желязо също е високо, поради което се препоръчва консумацията на кайсии във всяка диета на хората страдащи от желязодефицитна анемия.

Сортове:

Голдрич, Пинкод, Бергерон, Силверкод и Силред.

 

 
Дини Печат Е-поща

 

Характеристики:

Диня или в зависимост от района на България наричана още карпуза, любеница или бостан е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Съгласно класификацията на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.

Сочната диня буквално изобилства от антиоксиданти. Тя е източник на витамините С и А. Бета-каротенът и ликопенът в динята неутрализират свободните радикали в организма. Порция диня е в състояние да осигури до 24% от дневната доза витамин С.

Съдържащите се в сока на динята минерали лесно се усвояват от организма. Сокът има леко алкален характер, който неутрализира киселино-образуващи храни. Динята е богата на електролити и вода (около 92%), което я прави превъзходен избор за горещите летни дни.

 

 
Зеле Печат Е-поща

 

Характеристики:

Питагор е казал: "Зелето е зеленчук, който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа”.

Известно е, че първи започнали да отглеждат зеле древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето "аши". После то е пренесено в Гърция, Египет и Рим, а след това и в други държави. През първите години на новата ера зелето е станало известно на южните славяни, живеещи на Балканския полуостров.

Най-популярно в България е бялото зеле. Бялото зеле е зеленчук с великолепни вкусови качества. То се използва целогодишно, защото може лесно да се съхранява. Богато е на аминокиселини, захари, азотни съединения, минерални соли и витамини. Съдържа средно 92% вода, от 2,6 до 8% захари, 1,4% белтъчини, 0,6% минерални соли (калий, калций, фосфор, сяра, натрий, хлор, магнезий, желязо, следи от йод, манган) както и други микроелементи. Целулозата подобрява перисталтиката на червата и оказва благотворно влияние върху жизнената дейност на полезните чревни бактерии. Зелето съдържа и различни ензими и витамини.

Много ниската калоричност на зелето в съчетание с богатото съдържание на витамини и минирални соли позволява то да се използва при диетично хранене на хора с наднормено тегло и затлъстяване. Голямо значение при храненето има зелето в прясно състояние. При топлинна обработка то губи значителна част от витамините си, разрушава се и съдържащата се в него винена киселина. Най-малко витамин С зелето губи при задушаване в захлупен съд на пара.

През зимата киселото зеле е един от най-важните източници на витамин С, каротин (провит. А), В1, В2, РР, К. Те се запазват, ако зелето се съхранява в хладно помещение и в достатъчно саламура. В такива случаи витамин С се запазва до 70-90% от първоначалното си количество. В целите зелки и в разрязаните половинки този толкова важен витамин е 1,5 пъти повече, отколкото в накълцаните. Консумацията на 230 г кисело зеле доставя на организма 25% от необходимия за денонощието витамин В1, 30% от витамин В2 и 65% каротин. То съдържа калций, желязо и редица други микроелементи и органични киселини.

 

 
Китайско зеле Печат Е-поща

Характеристики:

Китайско зеле е крехък вид зеле с подобни на маруля листа. Идеално за прясна салата и туршии с прекрасни вкусови качества, китайското зеле е свежо, диетично и полезно.

Китайско зеле (Brassica Chinensis) или (Brassica Pekinensis) е зеленчук от семейство Кръстоцветни. Родината му е Китай, където се отглежда още от 1500 година. В днешни дни китайско зеле се отглежда и в Германия, Холандия, Италия. Испания, Австрия. Кочанът му тежи средно от 400 г до 2 кг.

Това е зеленчук богат на витамините С, А и В и на минералите калций, фосфор, желязо, магнезий и калий. Отличава се със свеж и приятен вкус.

Основните ползи от китайското зеле са:

- Прочиства горещината в организма – висока температура, възпаления, инфекции, болки в гърлото и т.н.

- Улеснява храносмилането и уринирането.

- Активизира мозъчната активност и подобрява бъбречната дейност.

- Помага при кашлица, очни инфекции, язви и т.н.

- Редовната консумация на китайско зеле намалява риска от ракови заболявания.

- Изключително полезно е при сърдечносъдови заболявания.

Китайското зеле е изключително нискокалорично (само 13 ккал в 100 г) и лесноусвоимо от организма, свежо и вкусно – това е идеалният зеленчук за спазващите диети и любителите на леките салати, бързите туршии и зеленчуковите супи.

 

 
Тиква Печат Е-поща

 

Характеристики:

„Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква! - рече Душко Добродушков, а въображението му почна да слага пред него само тикви - сладки, хубави и ароматни...” Елин Пелин

Тиквите (Cucurbita) са род растения от семейство Тиквови и спада към така наречените плодови зеленчуци. Стъблото на тиквата е влачещо се и достига на дължина до 4 - 5 метра. То е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури. Понякога те са разположени толкова наблизо едно до друго, че земята не се вижда от тях. И не само земята. Често те закриват цветовете така, че пречат на пчелите да ги открият, за да смучат сладък нектар от тях и да ги опрашват.

Тиквите съдържат много плодова захар (в кечествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С ( 10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквата има много калий, който подобрява сърдечния ритъм и усилва отделянето на урина. Това я прави ценно средство срещу бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Поради слабата киселинност и нежната целулоза тя е полезна при гастрит и колит, като има и леко слабително действие. Голямото количество пектин помага срещу колит. Той изхвърля и холестерола от организма което помага и срещу атеросклероза. Високо е съдържанието на витамини -С, групата В и Бета каротин. Добре е да се избират тикви с оранжева месеста част, в тях има повече бета-каротин.

 

 
Тиквички Печат Е-поща

 

Характеристики:

Вярно е, че тиквичката по форма и цвят съвсем не е от най-атрактивните зеленчуци и трудно би могла да се мери с колоритните чушки или свежите морковчета, но пък по вкусови и хранителни качества тя превъзхожда голяма част от даровете на природата.

Тиквичките са зеленчук, от семейство тиквови и близък родственик на краставиците. Те са нискокалоричен дар от природата, богат на минерали, което е причината за множеството му предимства в здравословното хранене. Тиквичката всъщност е едногодишно растение, което е двусемеделно, с пълзящо стъбло и образуваща видоизменени листа-мустачки, а цветът му варира от жълт до зелен.

Тиквичките са сравнително лесни за отглеждане и не са капризни. Обикновено се берат 2 до 7 дни след цъфтежа и е важно да не достигат дължина, по-голяма от 15 см, защото значително променят вкусовите си качества.

Смята се, че тиквичките произхождат от Америка, където първоначално са се използвали само техните семена. Разпространението им на Стария континент става едва през 16 век, когато мореплавателите ги пренасят наред с други растения. Интересен факт е, че тогава тиквичките са се отглеждали само в ботанически градини и едва в последствие става масовото им отглеждане. Вкоренени от векове в средиземноморската кухня, през 18 век именно италианците започват да приготвят тиквичките по начините, които познаваме и днес.

Тиквичките са изключително интересен зеленчук – те не са извънредно богати на витамини, но за сметка на това има голямо съдържание на минерали - особено богати са на калий, баластни вещества, фосфор и калций. Освен това в тях се откриват завидно съдържание на витамин C и витамините от групата B.

Тиквичките съдържат 95% вода, 0.8 – 1% азотни вещества, 5.75 % безазотни екстрактни вещества, 0.95 % целулоза, 0.69% пентозани, 0.5% минерални соли. Хранителната им стойност е сходна с тази на краставиците. Голямо предимство е, че те имат малко количество захари, от които съвсем малка част е захарозата и значително количество растителни инсулиноподобни вещества, което ги прави важна и ценна храна за болни от диабет.

Минералните соли в тиквичките помагат на обмяната на веществата в организма. В по-голямо количество съдържат фосфорни и калиеви соли, калций, магнезий, манган, желязо, мед, сяра и хлор, а също така и микроелементите молибден, титан, арсен, алуминий, литий, цинк и др.

Тиквичките са ценен дар от природата, който носи редица ползи на организма. Освен, че са редовна част от много диети за отслабване, тиквичките се използват и при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хипертонична болест, болести на черния дроб и други. Препоръчителни са в менюто на деца и хора, които се възстановяват след болест. Онези, от нас, които има храносмилателни проблеми, могат да намерят верен помощник в лицето на вкусните тиквички, защото те са нискокалорични и лесно смилаеми.

 

 
Чесън Печат Е-поща

 

Характеристики:

„Всемогъщия лечител чесъна“ или „Универсалния доктор“, това са малка част от имената на чесъна.

Според последни данни на японски изследователи в 100 г чесън се съдържат: 30,8 г въглехидрати (т.е. разновидност на скорбялата и захарта), 6,2 г белтъчини, 1,5 г целулоза, 0,2 г мазнини, 0,15 г желязо, 0,2 г фосфор, 0,15 г аскорбинова киселина. Сравнително неотдавна в него е намерен и редкият природен елемент германий, имащ противотуморен ефект. Не е нужно да бъдем специалисти, за да разберем колко ценни са тези вещества - и за мозъка, и за костите, и за кожата, и изобщо за настроението. Тези, които ежедневно изяждат по 3 скилидки чесън, успяват:

- да се избавят от честите простудни и вирусни инфекции;

- да понижат съсирваемостта на кръвта и, като следствие, образуването на тромби;

- да излекуват практически всички форми на астения;

- да премахнат умората;

- да стабилизират работата на дебелото черво;

- да премахната мазолите, папиломите и брадавиците;

- да предотвратят образуването на тумори.

Чесънът е бил използван като храна и лекарство в много култури в продължение на хиляди години, датиращи когато са построени египетските пирамиди. В началото на 18-ти век във Франция, гробари са пиели счукан чесън с вино, вярвайки, че ще ги предпази от чумата, при която са загинали много хора в Европа. По време на двете световни войни I и II, на войниците е бил даван чесън за предотвратяване на гангрена. Днес чесън се използва, за да помогне за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, включително атеросклероза или втвърдяване на артериите (натрупване на плака в артериите, които могат да блокират притока на кръв и може да доведе до инфаркт или инсулт), високо кръвно налягане, както и да се засили на имунната система. Чесънът може да помогне за предпазването от рак.

Чесънът е богат на антиоксиданти, които унищожават свободните радикали - частици, които могат да повредят клетъчните мембрани и ДНК, и може да допринесе за процеса на стареене, както и развитието на редица заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания и рак. Антиоксидантите неутрализират свободните радикали и може да намали или дори да помогне за предотвратяване на някои от щетите, които причиняват течение на времето.

Чесънът представлява многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Получен е в резултат на културна селекция и расте в Югоизточна Азия. Този зеленчук е с характерни дълги тесни и плоски листа, а луковицата е с външни, предимно бели слоеве, подобно на лука. Във вътрешността са разположени 2 до 20 скилидки, като всяка от тях от ботаническа гледна точка представлява отделна луковица - подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са крехки и млади. Суровият чесън е с характерна силна люта миризма, която се омекотява значително при термична обработка.

Хилядолетия наред чесънът се споменава в различни медицински източници като универсална панацея за лечение на всякакви болести и срещу... вампири и зли същества. Неслучайно Питагор го нарича "цар на всички подправки", защото няма друго растение в света, което да лекува така успешно човечеството от древността до наши дни. Съществуват данни, които доказват, че той е използван 2000-3000 г. пр. н. е., а археолозите твърдят, че и в Шумерия чесънът бил използван заради неговите антисептични свойства. Чесън е открит и в гробницата на Тутанкамон, а гръцките олимпийски атлети редовно консумирали този зеленчук. Развитата търговия на Китай пък пренася чесъна в Европа и Средния Изток. И дори основателят на съвременната медицина - Хипократ, предписва чесън на своите пациенти при бронхит и пневмония.

Този зеленчук съдържа и над 200 биоактивни съставки, като най-важните от тях са алиин и алицин. Алиинът е органично съединение, в молекулата на което се съдържа сяра. То е производно на аминокиселините и няма аромат. Когато чесънът се стрие, ензимът алиназа превръща алиина в алицин, които придава характерния аромат и лютивина на чесъна. Важно е да се отбележи, че отделянето на алицин е правопропорционално на механичната обработка. Но той е нестабилен като химично съединение и при термична обработка се разпада, като по този начин значително намалява лютивината и миризмата на чесъна.

Научно доказано е, че алицинът представлява изключително силен антибактериален агент, като по своето бактерицидно действие 1 мг алицин отговаря на 15 единици пеницилин. Алицинът е и основна активна съставка на много хранителни добавки, някои от които са успешно съчетани с магданоз, които е с изразени диуретични свойства и спомага за прочистването на бъбреците и жлъчката, както и за профилактика.

ESCOP (The European Scientific Cooperative on Phytotherapy) препоръчва от 2 до 4 г чесън или 2 до 4 мл чеснова тинктура (1:5, разтвор в 45% етанол) на ден за профилактика и лечение на инфекции на горните дихателни пътища.

 

 
Карфиол Печат Е-поща

 

Характеристики:

Карфиолът е кръстоцветен зеленчук от същото растително семейство, като броколи, зеле, къдраво зеле и др. Карфиолът представлява компактна глава с бял цвят, със среден размер, която се състои от неразвити цветни пъпки. Тези пъпки са прикрепени към стъбло. Около цветните пъпки са разположени дръжкови, груби, зелени листа, които ги защитават от слънчевата светлина и така пречат на развитието на хлорофила. Докато този процес допринася за белия цвят на повечето от сортовете карфиол, може да се намерят и такива в светлозелен и лилав цвят.

Карфиолът и неговият предшественик дивото зеле, водят своя произход от древна Малайзия. Карфиолът преминава през много трансформации и се появява отново в средиземноморския регион, където става популярен зеленчук в Турция и Италия, 600 г. пр.н.е. Той натрупва популярност и във Франция в средата на 16-ти век и в последствие започва да се обработва в Северна Европа и Британските острови. Съединените щати, Франция, Италия, Индия и Китай са най-големите производители на карфиол.

Ползи на Карфиола

Могат да се изтъкнат следните ползи за здравето, които има карфиолът:

Сяра-съдържащите фитохранителни вещества в карфиола насърчават чернодробната детоксификация. Тези съединения увеличават способността на черния дроб да неутрализира потенциални токсични вещества.

Когато тези зеленчуци се режат, дъвчат или преработват, съдържащото сяра съединение, наречено синигрин влиза в контакт с ензима мирозиназа, което води до освобождаването на глюкоза и разпадане на някои продукти, включително и високо реактивни съединения, наречени изотиоцианати.

Тези съединения действително сигнализират човешките гени за увеличаване производството на ензими, участващи в детоксификацията. Кръстоцветните зеленчуци намаляват риска от рак на простатата. Добавянето на куркума към карфиола при консумация спомага за подобряване на мъжкото здраве. Карфиолът осигурява защита срещу ревматоиден артрит. Приемът на карфиол води до ползи за сърдечносъдовата система.

 

 




Copyright © 2012 www.semele.eu.